Методи за практическо използване на взаимоотношенията между растенията и останалите организми III

Фитосанитарните възможности на съвместните култури понастоящем се изучават особено интензивно. В Националния институт за агрономични изследвания в Париж е установено 50% намаление на повредите от базично гниене при чувствителен сорт пшеница в съвместна култура с устойчив сорт. В Рекокквиста, Аржентина, съвместен посев на памук с царевица е довел до 80% намаление на вредителите по памука и удвояване на добива от него.

Редуциращото влияние на съвместните култури върху намножаването на определени болести и неприятели може да се дължи на различни ефекти:

Ефект на „мухоловката“ (fly paper effect). Тъй като много вредители и болестотворни микроорганизми са се специализирали да нападат само едно растение или малка група от растения-гостоприемници, индивидите от дру­гите растителни  видове  в  съвместните  култури образуват потенциални буферни  бариери,  ограничаващи  придвижването  на  вредителите.  Насе-комните вредители в определен стадий от жизнения си цикъл обикновено се разпръскват, за да колонизират нови растения-гостоприемници и в този момент те слабо разпознават собствените си хранителни растения, за да се насочат към тях.

Спорите на повечето гъбни болести пасивно се разнасят от вятъра и дъждовните капки, поради което случайно колонизират нови растения- гостоприемници. В зависимост от разпределението на растителните видове в съвместните култури, част от разпръскващия се инокулум ще попадне и върху растенията, които не са гостоприемници. Тази част от инокулума ще отпадне от популацията на фитопатогените, а това в крайна сметка ще реду­цира степента на нападение в съвместните култури от чувствителни и устойчиви видове.

Компенсационни ефекти (compensation effect). Когато една култура се нападне от вредители по време на интензивния растеж, повредените расте­ния са по-слабо конкурентни по отношение на растежните фактори. Съг­ласно закона за съхранение на биомасата растенията, заобиколени от болни индивиди, продуцират повече от обичайното и до известна степен компенсират намалените добиви от нападнатите растения. Поради това съв­местен посев от видове, различаващи се по чувствителността си към бо­лести и неприятели, като цяло може да има по-висока и по-стабилна продуктивност, отколкото в чиста култура, ако през отделните сезони условията са благоприятствали развитието на различни вредители.

Микроефекти  на  средата  (micro environmental effects). Наличието съпътстващи растения създава специфична микросреда за чувствителната култура, която е различна от тази в чиста култура. Новата екологична обста­новка може да въздейства на взаимоотношенията гостоприемник-паразит по следните начини:

– Въздействие върху потенциално нападания компонент, променящо неговата чувствителност (в сравнение с чиста култура). Например, бананова култура под по-високи дървета в Малайзия по-слабо се напада от най-опас­ните болести, причиняващи петносване по листата; листата на кафе, отглеж­дано под засенчващи дървета в Индонезия, по-слабо се атакуват от щитоносните въшки.

– Въздействие директно върху нападащия организъм. Например там, където се отглеждат широколистни дървета в смърчови насаждения, по-високата влажност (или вероятно по-високата температура) на въздуха е неподходяща за развитието на смърчовия пъпкояд; какаото под засенчващи дървета в Гана се напада по-слабо от имела, защото този паразит изисква висока интензивност на светлина за развитието си; ароматът на лук пред­ пазва морковите от кореновите мухи, като им пречи да ги намират, ако са засяти между лука; безосилестата пшеница може да бъде защитена от птици посредством смесването й с осилест сорт.

–  Въздействие върху популациите на естествените врагове на вреди­телите. Например, във Филипините царевичният стъблопробивач има по-малка плътност в смесени култури от царевица и фъстъци, тъй като паяците които се хранят с него, са в по-голямо количество в тези посеви, отколкото в чисти царевични култури; цитрусови дървета при засенчване формират листа с по-тънка кутикула, която позволява листоминиращите насекоми да бъдат достигнати по-лесно от паразитните оси; касисовите храсти, отглеж­дани в калифорнийските лозя, представляват алтернативни гостоприемници за паразитите по лозата; гречихата (елдата), отглеждана между бакла, привлича сирфидните мухи, които се хранят с бобовата листна въшка.

В тропиците, където вредителите причиняват сериозни щети на кул­турите, лесовъдите и земеделците отдавна са установили, че отглеждани в чисти култури, растенията много повече се повреждат, отколкото ако са разпръснати между индивидите от друг растителен вид. Съобразно с това, в Бразилия местното каучуково дърво не може да се отглежда в чиста култура и е в състояние да оцелява само при ниво на нападение от вредители, как­вото се наблюдава в естествените смесени гори.

Многолинейни сортови смеси се използват като специално средство за увеличаване на генетичната хетерогенност на посева и забавяне на расообразувателните процеси при фитопатогенните популации, особено сред причинителите на ръждите по културните растения.

За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се под­бират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, жи­вотите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните позна­ния само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.

Сходни публикации

публикувано в Биологично Земеделие
тагове: , , , ,
запиши линка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *