Концепция

Биологичното земеделие е най-старата форма на земеделие на Земята. Фактически практиките, които се свързват с него са познати на човека още от етапа в неговото развитие, когато той е решил, че вместо да ловува и събира това, което дивата природа му дава, може да обработва земята. Историята на биологичните практики може да бъде проследена хиляди години назад във времето. Култивиране на земята без употреба на изкуствено синтезизрани препарати (торове и пестициди) е единствена алтернатива за фермерите от преди Втората Световна Война. Но тази война носи със себе си нови технологии и иновации, които в последствие се оказват много подходящи за земеделието. Така например амониев нитрат използван за производството на боеприпаси се превръща в азотен тор; произвежданите невропаралитични органо-фосфорни газове стават основа за синтезиране на инсектициди. До 50-те години индустриалния подход и схема в земеделието стават водещи в много страни по целия свят. Хората вярват, че тези нововъведения т.е употребата на химикали за третиране и подхранване на земеделските култури е много ефективен и правилен начин за увеличаване обема на селскостопанската продукция.

Но наред с този процес се развива и друг такъв, който е в противоречие с химическата индустриализация на селското стопанство. Сър Алберт Хауърд (1873-1947) се счита от много хора за основателя и бащата на съвременното органично земеделие. През 1943г. той публикува книгата, Завещано земеделие, където описва концепцията, която ще стане основа на органичния подход при култивиране на земята – а именно колко е важно оползотворяване на остатъчните органични отпадъци, които да се върнат обратно в почвата и така да повишат съдържанието на хумус, а от там и почвеното плодородие. Според идеята, която се развива в „Закон за връщането”, Алберт Хауърд пламенно пропагандира „рециклиране” на всички органични остатъци, включително и отпадъци от животновъдството, посредством връщането им в обработваемата земя. Неговата идея за почвено плодородие се базира на повишаване съдържанието на хумус, като се обръща основно внимание на развитие и поддържане на „жизнена” почвена флора и фауна, което от своя страна да подпомага културите, които се отглеждат. Хауърд знае, че присъствието на определени хранителни елементи може да е силно ограничено в определени типове почви, но въпреки това той се противопоставя на използването на изкуствено синтезирани торове и препоръчва да се използват естествени минерални източници, като например някои смлени на прах скали. Наред с идеята за почвеното плодородие, той работи в много други насоки, като например селекция на растения, воден режим, микориза, почвена аерация, борба с плевелите, транспорт след прибиране, всички те основни моменти за органичното земеделие.

Естествено Алберт Хауърд има своите последователи, които извършват много изследователска работа и опити, в стремежа си да убедят хората, че химикалите използвани при производството на хранителни продукти оказват отрицателно влияние върху здравето на човека, а в глобален аспект силно замърсяват природата. Първоначално малък брой хора започват да отглеждат биологично чиста продукция предимно за собствени нужди или за малък кръг от потребители. В последствие се формират малки и средни по размер био ферми.  Според документите, в началото на 70-те години стартира движение в подкрепа на органичните практики и подходи. Днес в цял свят са налице големи икономически структури обвързани с отглеждане и производство на органична продукция. Когато става въпрос за бъдещето на този сектор, повечето анализатори са убедени, че на органичното земеделие и индустрия предстои голямо развитие в рамките на предстоящите двадесет години. Все повече и повече хора по целия свят разбират предимствата и ползата от биологично чистата храна.

Така стъпка по стъпка идеята за органично земеделие приема завършен вид. Съвремената концепция за него е, че то е форма на земеделие, която се основава на редуване на културите, зелено торене (сидерация), използване на оборски тор, механични обработки и биологичен контрол на неприятелите; при него се изключва, или силно ограничава, употребата на изкуствено синтезирани торове, пестициди, растежни регулатори, хранителни добавки и ГМО (Генно-Модифицирани Организми).

Голяма част от методите и практиките разрешени при органичното земеделие са възприети и легално приложени от много страни, на основа стандарти определени от Международна Федерация на Движението за Органично Земеделие, основана през 1972г. Според нея основната цел и идея на органичното земеделие се определя като:

„Органичното земеделие е производствена система, която поддържа устойчиви почвеното плодородие, екосистемите и здравето на хората. Тази система се основава на екологични процеси, биоразнообразие и практики, адаптирани към местните условия, вместо използване на вещества с неблагоприятно и вредно действие. Органичното земеделие е комбинация от традиция и нововъведения, продукт на научно-изследо- вателска дейност, които да донесат полза за заобикалящата ни среда, да стимулират  взаимоотношения и да осигурят добро качество на живот за всички, които са обвързани с него…”

Коментарите са затворени.