Те издават периодично бюлетин, в който са отразени инетерсни събития засягащи биологичното земеделие по нашите, а и не само географски ширини.

Ето връзка към техния сайт, както и директна връзка към бюлетина.

Надявам се да ви е интересно!

Вратигата и седефчето привличат полезните насекоми като калинки, златоочици и сирфидни мухи със своите цветове, от които се дохранват с по-лен и нектар.

Копърът със своите жълти цветове привлича полезни хищници (калинки, златоочици и сирфидни мухи). Една сирфидна муха изяжда 1200 листни въшки.

Пащарнакът засят между зеле, привлича хищните насекоми, които унищожават вредните листогризещи гъсеници.

Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на птици, които ограничават намножаването на вредните насекоми:

Наличието около културните посеви на съпътстваща растителност от върби и цъфтящи растения от дървовиден и тревист бъз, градински чай зърнастец, копър, лайка, латинка, пореч има висок атрактивен ефект по отношение на птиците.

Съвместни култури с редуциращ ефект по отношение на болестите по растенията:

Делфиниумът (ралицата) при съвместно отглеждане с гладиоли реду­цира нападението от причинителя на фузарийното увяхване.

Жълтата акация в съвместни посеви задържа развитието на кореновото гниене при белия бор, което е три пъти по-малко в сравнение с чистите насаждения.

Конопът, растящ близо до картофени растения, ги предпазва от нападение от картофена мана.

При съвместно отглеждане на коноп и фасул, последният не се напада от бактериози дори и при изкуствено заразяване.

Препоръчва се около посевите от краставици и дини да се засява коноп, а при по-голям размер на полетата, те да се разделят на ивици от редово засят коноп. Това способства за ограничаване на нападението от антракноза.

Лободата и лападът като плевелни растения имат точно обратния ефект и благоприятстват развитието на картофената мана по доматите и кар­тофите.

Лукът, чесънът и ряпата угнетяват прерастването на спорите на ма­ната и развитието на причинителя на черното гниене (цевната бактериоза) позелето.

Лукът и чесънът при предзимно засаждане на редове или на групи ограничават развитието на сивото гниене и на брашнестата мана по ягодата.

Настурцията  и  многогодишният   флокс  имат  фунгицидно  и фунгистатично действие по отношение на фузариозата по астрите. Висок био­логичен ефект проявяват живите и неповредените растения, въпреки че по­ложителни резултати са получени и при отглеждане на тези култури като предшественици.

Петунията и конопът, засадени съвместно с астри, намаляват степента на нападението им от фузариоза с 5-15%, докато 50% от растенията в контролните парцелки загиват.

Цвеклото, морковите, копърът, магданозът, зелето и салатата при съвместно   отглеждане   задържат   развитието   на   картофената   мана   по доматите и картофите.

Флоксът   и   чесънът   отделят   в   околната   среда   вещества,   които ограничават развитието на фузариозата по астрите.

Чесънът  ограничава  нападението  от гъбни болести и особено от брашнеста мана по розата, ако се засади между храстите.

Чесънът и хрянът, отглеждани в съседство с листни и други зеленчуци, повишават значително съдържанието на витамин С в тях.

Ябълките, отглеждани в съседство с малини, така че клоните им да се допират,   защитават   малините   от   сиво   гниене,   а  малините  защитават ябълките от струпясване.

„Аз, ако завали дъжд, и агне ке заколям“, казва Христо Керимов. Той е собственик на ферма за производство на плодове и зеленчуци в Петрич. Там сме в 12 ч. на обед. Температурата е около 30° C. Въздухът не помръдва. Керимов и семейството му буквално тичат по цял ден из 70-те декара градини с туби, пълни с бензин, за да захранват водните помпи, които осигуряват вода за поливане. Работят от 5 ч. сутринта до късно вечер само с ръцете си, наведени над лехите. В мръсните си дрехи и изпокъсани кални еспадрили, Керимов разказва как се е върнал от гурбет в Испания и е инвестирал 200 хил. лв., за да вземе под аренда земя, да насади и изгради фермата, в която се отглеждат над 10 вида плодове и зеленчуци.

Capital.bg

Пълен текст.

Редуциращото влияние на съвместните култури върху намножаването на определени болести и неприятели може да се дължи на различни ефекти:

Ефект на „мухоловката“ (fly paper effect). Тъй като много вредители и болестотворни микроорганизми са се специализирали да нападат само едно растение или малка група от растения-гостоприемници, индивидите от дру­гите растителни  видове  в  съвместните  култури образуват потенциални буферни  бариери,  ограничаващи  придвижването  на  вредителите.  Насе-комните вредители в определен стадий от жизнения си цикъл обикновено се разпръскват, за да колонизират нови растения-гостоприемници и в този момент те слабо разпознават собствените си хранителни растения, за да се насочат към тях.

Спорите на повечето гъбни болести пасивно се разнасят от вятъра и дъждовните капки, поради което случайно колонизират нови растения- гостоприемници. В зависимост от разпределението на растителните видове в съвместните култури, част от разпръскващия се инокулум ще попадне и върху растенията, които не са гостоприемници. Тази част от инокулума ще отпадне от популацията на фитопатогените, а това в крайна сметка ще реду­цира степента на нападение в съвместните култури от чувствителни и устойчиви видове.

Компенсационни ефекти (compensation effect). Когато една култура се нападне от вредители по време на интензивния растеж, повредените расте­ния са по-слабо конкурентни по отношение на растежните фактори. Съг­ласно закона за съхранение на биомасата растенията, заобиколени от болни индивиди, продуцират повече от обичайното и до известна степен компенсират намалените добиви от нападнатите растения. Поради това съв­местен посев от видове, различаващи се по чувствителността си към бо­лести и неприятели, като цяло може да има по-висока и по-стабилна продуктивност, отколкото в чиста култура, ако през отделните сезони условията са благоприятствали развитието на различни вредители.

Микроефекти  на  средата  (micro environmental effects). Наличието съпътстващи растения създава специфична микросреда за чувствителната култура, която е различна от тази в чиста култура. Новата екологична обста­новка може да въздейства на взаимоотношенията гостоприемник-паразит по следните начини:

- Въздействие върху потенциално нападания компонент, променящо неговата чувствителност (в сравнение с чиста култура). Например, бананова култура под по-високи дървета в Малайзия по-слабо се напада от най-опас­ните болести, причиняващи петносване по листата; листата на кафе, отглеж­дано под засенчващи дървета в Индонезия, по-слабо се атакуват от щитоносните въшки.

- Въздействие директно върху нападащия организъм. Например там, където се отглеждат широколистни дървета в смърчови насаждения, по-високата влажност (или вероятно по-високата температура) на въздуха е неподходяща за развитието на смърчовия пъпкояд; какаото под засенчващи дървета в Гана се напада по-слабо от имела, защото този паразит изисква висока интензивност на светлина за развитието си; ароматът на лук пред­ пазва морковите от кореновите мухи, като им пречи да ги намират, ако са засяти между лука; безосилестата пшеница може да бъде защитена от птици посредством смесването й с осилест сорт.

-  Въздействие върху популациите на естествените врагове на вреди­телите. Например, във Филипините царевичният стъблопробивач има по-малка плътност в смесени култури от царевица и фъстъци, тъй като паяците които се хранят с него, са в по-голямо количество в тези посеви, отколкото в чисти царевични култури; цитрусови дървета при засенчване формират листа с по-тънка кутикула, която позволява листоминиращите насекоми да бъдат достигнати по-лесно от паразитните оси; касисовите храсти, отглеж­дани в калифорнийските лозя, представляват алтернативни гостоприемници за паразитите по лозата; гречихата (елдата), отглеждана между бакла, привлича сирфидните мухи, които се хранят с бобовата листна въшка.

В тропиците, където вредителите причиняват сериозни щети на кул­турите, лесовъдите и земеделците отдавна са установили, че отглеждани в чисти култури, растенията много повече се повреждат, отколкото ако са разпръснати между индивидите от друг растителен вид. Съобразно с това, в Бразилия местното каучуково дърво не може да се отглежда в чиста култура и е в състояние да оцелява само при ниво на нападение от вредители, как­вото се наблюдава в естествените смесени гори.

Многолинейни сортови смеси се използват като специално средство за увеличаване на генетичната хетерогенност на посева и забавяне на расообразувателните процеси при фитопатогенните популации, особено сред причинителите на ръждите по културните растения.

За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се под­бират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, жи­вотите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните позна­ния само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.

capital.bg

Пълен текст.

dnevnik.bg

Пълен текст.

Standartnews.com

Vesti.bg

Хайде да идват китайците, че да ни покажат как се произвежда. Само да не стане, така че да ги развалим т.е да започнат да действат по нашенски.

в.Стандарт

Картофите, отглеждани в междуредията на ябълкови градини, оказват отрицателно влияние върху съдържанието на общия азот в кората на клоните, понижава се количеството на остатъчните белтъчини, увеличава се съдържанието на албумините.  В резултат на това отслабва растежът на леторастите и се влошава вкусът на плодовете.

В условия на съвместен посев са установени съществени изменения в съдържанието на хлорофил в листа от царевица под влияние на съвместно отглежданите едногодишни бобови култури. Под влияние на секирчето, хлорофилът намалява, докато соята, вигната и нахутът повишават коли­чеството му. Всичко това оказва съществено въздействие върху интен­зивността на фотосинтезата и продуктивността на царевицата.

Въвеждането в посева на компоненти с различни темпове на листообразуване и продължителност на вегетационния период изменя съществено фотосинтетичния потенциал на агрофитоценозите. Той, от своя страна, влияе върху прираста на биомасата и чистата продуктивност на фотосинтезата. В съвместен посев от ечемик и серадела е установено, че ечемикът се отличава с по-добри показатели, както по отношение на височината, така и по отношение на асимилиращата листна повърхност.

Емпирично е установено, че съвместните посеви дават от единица площ значително по-висок добив, отколкото при разделно отглеждане, без да е изяснен в достатъчна степен механизмът на това явление. Най-общо се приема, че повишената продуктивност на съвместните култури вероятно се дължи на различията между компонентите в начина на използване на растежните фактори на месторастенето и на конкуренцията им за тях. Когато се редуват растения от чиста култура А и култура В в съотношение 50:50, ако растенията от А са по-конкурентоспособни от В, при недостатъчни ре­сурси на средата растенията от А ще растат по-добре в съвместна култура, отколкото в чиста; обратното е валидно за растенията от култура В. Неравномерното разпределение на растежните фактори в съвместните култури обикновено води до приблизително еднакви проценти на повишение или понижение в добива от едно растение при компонентите в сравнение с чистите посеви от тях. Този тип взаимодействия между компонентите резултира в общия добив от съвместната култура. Леката тенденция по-високодобивните компоненти да бъдат и по-силни конкуренти обяснява високата продуктивност на съвместните култури.

Има много примери за продуктивни комбинации между различни партньори. Добри изпитани комбинации се формират от един бобов вид и един или повече небобови. Поради наличието на симбиотични бактерии в к0ре- ните им, бобовите растения са способни да фиксират и използват азота от почвения въздух. Тъй като сами се снабдяват с този обикновено недостигащ в почвата хранителен елемент, бобовите видове оставят намиращите се в почвата азотни съединения за използване от съседните, неспособни да фик­сират азота, растения. Освен това, след минерализиране на бобовите рас­тителни остатъци, фиксираният азот остава за използване в почвата. По тази причина върху почви, бедни на азот, съвместните посеви от детелина и житни треви дават по-високи добиви.  При такива условия небобовият компонент на съвместните култури има много по-високо съдържание на протеин, отколкото в чиста култура. Поради това съвместната култура от житни треви и детелина ще бъде предпочитана като фураж пред чистата житна или чистата детелинова, която дори може да причини засоляване на почвата. Традиционни комбинации от този тип за нашата страна са фиево овесените или грахово-овесените фуражни смески.

В много райони на света се използва този принцип, като са създадени високопродуктивни съвместни посеви. Пример за такива са смесите от каучук и фъстъци (Малайзия), захарна тръстика и соя (Индия), житни растения и Фасул (Гърция).

Изучаването на взаимовръзката между съвместно отглежданите видове на различни етапи от тяхното съществуване подпомага намирането на под­ходящи технологии за създаване и стопанисване на смесените култури, га­рантиращи устойчивостта на екосистемите, за да се реализира в най-голяма степен потенциалът на съответното месторастене.

Повишаването на общата продуктивност и на стабилността й във времето и пространството при съвместните посеви може да се дължи на различната реакция на участващите видове към климатичните условия. Например, кога­то царевицата се развива много добре, картофите може да изостават, и обратното. Поради това комбинацията от двата вида може да бъде продук­тивна поне за едната от културите, когато сезонът е неблагоприятен за дру­гата. Такъв тип застраховаща смес от контрастиращи компоненти може да се препоръча за умерените географски ширини, където има големи различия между годишните сезони и нито един вид или култура не могат да се развиват добре целогодишно.

Аналогичен аргумент, приложен към пространството, вместо към времето, обяснява създаването на съвместни култури от овес и ечемик върху проблемни земи, където има мозайка от различни почвени условия. В Дания върху вкислени терени се отглежда фуражна смес от овес и ечемик – върху вкислените петна овесът се развива добре, а на останалите площи ечемикът доминира.

Ако компонентите се различават по времето, в което се нуждаят от хра­нителни елементи, от светлина или от останалите ресурси на средата, съвместните култури могат да използват по-ефективно условията на месторастенето. В повече от половината опити със смеси от ранни и късни картофи във Вагенинген (Холандия) добивите са по-високи, понякога с над 50%. Смеси от влакнодаен (ранен) и маслодаен (късен) лен също дават по-високи добиви.

За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации от култури за съвместни посеви са: царевица със соя, фасул или жълта лупина; грах с ечемик; овес с фий. Като компоненти на смесените по­севи с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно с царевица и сорго.

Стара практика в българското градинарство е и съвместното отглеждане на зеленчуци. Пипер е разсаждан във фитарии, а моркови или магданоз се сеят по тировете. Възможни са и други съчетания – лук (каба), краставици или пипер във фитарии, а кръмно цвекло или чубрица по тировете на лехите и вадите. Правят се комбинации от моркови, репички и магданоз, като ре­пичките се прибират преди да са започнали да угнетяват развитието на мор­ковите и магданоза. Между засадените през есента марули може да се засее лук или чесън за зелено, които се прибират преди марулите да завият глави. Между ранното зеле се засажда салата, която се прибира преди него. Между късното зеле се засява късен фасул или грах. Още по-добре е 15-20 дни преди зелето. Между краставиците може да се засеят царевица, обикновен или вейков фасул.

Понастоящем има многочислени примери доказващи по-високата ефективност   на   хетерогенните   агроценози   и в условията на интензивно стопанисване. Към тях се отнасят зърнените фуражни култури (зимна пше­ница с ръж, фий с овес, ечемик с грах и други); тревни смеси (зимен фий със зимна ръж, овес с грах и други); комбинация от слънчоглед със суданка и царевица със слънчоглед при отглеждане за силаж.

Алелопатично взаимно влияние е установено не само между различни ра­стителни видове, но и между различни сортове на един и същи вид. Зна­чителното повишаване на добива в смеси от различни сортове ориз в Индия навежда на мисълта, че единият сорт вероятно стимулира растежа на другия със съдействието на някои подпомагащи растежа субстанции, които се тран­спортират от единия растителен компонент към другия.

При сортови смеси от самоопрашващи се култури се създава по-голяма буферираност на посевите, поради което тяхното отглеждане е особено ефективно при висока вариабилност на факторите на външната среда. Синте­тични сортове се създават чрез съвместно отглеждане на специално под­брани (едновременно цъфтящи и с добра комбинативна способност) линии. Те се използват широко за генетично подобряване, особено на фуражните култури.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив