Методи за практическо използване на взаимоотношенията между растенията и останалите организми II

Характерът на взаимоотношенията между видовете в съвместен посев по отношение елементите на минералното хранене се определя в значителна степен и от агротехниката. При съвместен посев на ечемик и гречиха, без фосфорно торене, добивът на зърно от ечемика е бил 60% от този на гречихата, а по отношение на сламата – 31%. След внасянето на фосфорни торове количеството на добива се променя, съответно на 206 и 196%. Следователно, в отсъствие на фосфорно торене гречихата е по-конкурентноспособна, а при внасяне на торове се повишава конкурентноспособността на ечемика.

Картофите, отглеждани в междуредията на ябълкови градини, оказват отрицателно влияние върху съдържанието на общия азот в кората на клоните, понижава се количеството на остатъчните белтъчини, увеличава се съдържанието на албумините.  В резултат на това отслабва растежът на леторастите и се влошава вкусът на плодовете.

В условия на съвместен посев са установени съществени изменения в съдържанието на хлорофил в листа от царевица под влияние на съвместно отглежданите едногодишни бобови култури. Под влияние на секирчето, хлорофилът намалява, докато соята, вигната и нахутът повишават коли­чеството му. Всичко това оказва съществено въздействие върху интен­зивността на фотосинтезата и продуктивността на царевицата.

Въвеждането в посева на компоненти с различни темпове на листообразуване и продължителност на вегетационния период изменя съществено фотосинтетичния потенциал на агрофитоценозите. Той, от своя страна, влияе върху прираста на биомасата и чистата продуктивност на фотосинтезата. В съвместен посев от ечемик и серадела е установено, че ечемикът се отличава с по-добри показатели, както по отношение на височината, така и по отношение на асимилиращата листна повърхност.

Емпирично е установено, че съвместните посеви дават от единица площ значително по-висок добив, отколкото при разделно отглеждане, без да е изяснен в достатъчна степен механизмът на това явление. Най-общо се приема, че повишената продуктивност на съвместните култури вероятно се дължи на различията между компонентите в начина на използване на растежните фактори на месторастенето и на конкуренцията им за тях. Когато се редуват растения от чиста култура А и култура В в съотношение 50:50, ако растенията от А са по-конкурентоспособни от В, при недостатъчни ре­сурси на средата растенията от А ще растат по-добре в съвместна култура, отколкото в чиста; обратното е валидно за растенията от култура В. Неравномерното разпределение на растежните фактори в съвместните култури обикновено води до приблизително еднакви проценти на повишение или понижение в добива от едно растение при компонентите в сравнение с чистите посеви от тях. Този тип взаимодействия между компонентите резултира в общия добив от съвместната култура. Леката тенденция по-високодобивните компоненти да бъдат и по-силни конкуренти обяснява високата продуктивност на съвместните култури.

Има много примери за продуктивни комбинации между различни партньори. Добри изпитани комбинации се формират от един бобов вид и един или повече небобови. Поради наличието на симбиотични бактерии в к0ре- ните им, бобовите растения са способни да фиксират и използват азота от почвения въздух. Тъй като сами се снабдяват с този обикновено недостигащ в почвата хранителен елемент, бобовите видове оставят намиращите се в почвата азотни съединения за използване от съседните, неспособни да фик­сират азота, растения. Освен това, след минерализиране на бобовите рас­тителни остатъци, фиксираният азот остава за използване в почвата. По тази причина върху почви, бедни на азот, съвместните посеви от детелина и житни треви дават по-високи добиви.  При такива условия небобовият компонент на съвместните култури има много по-високо съдържание на протеин, отколкото в чиста култура. Поради това съвместната култура от житни треви и детелина ще бъде предпочитана като фураж пред чистата житна или чистата детелинова, която дори може да причини засоляване на почвата. Традиционни комбинации от този тип за нашата страна са фиево овесените или грахово-овесените фуражни смески.

В много райони на света се използва този принцип, като са създадени високопродуктивни съвместни посеви. Пример за такива са смесите от каучук и фъстъци (Малайзия), захарна тръстика и соя (Индия), житни растения и Фасул (Гърция).

Изучаването на взаимовръзката между съвместно отглежданите видове на различни етапи от тяхното съществуване подпомага намирането на под­ходящи технологии за създаване и стопанисване на смесените култури, га­рантиращи устойчивостта на екосистемите, за да се реализира в най-голяма степен потенциалът на съответното месторастене.

Повишаването на общата продуктивност и на стабилността й във времето и пространството при съвместните посеви може да се дължи на различната реакция на участващите видове към климатичните условия. Например, кога­то царевицата се развива много добре, картофите може да изостават, и обратното. Поради това комбинацията от двата вида може да бъде продук­тивна поне за едната от културите, когато сезонът е неблагоприятен за дру­гата. Такъв тип застраховаща смес от контрастиращи компоненти може да се препоръча за умерените географски ширини, където има големи различия между годишните сезони и нито един вид или култура не могат да се развиват добре целогодишно.

Аналогичен аргумент, приложен към пространството, вместо към времето, обяснява създаването на съвместни култури от овес и ечемик върху проблемни земи, където има мозайка от различни почвени условия. В Дания върху вкислени терени се отглежда фуражна смес от овес и ечемик – върху вкислените петна овесът се развива добре, а на останалите площи ечемикът доминира.

Ако компонентите се различават по времето, в което се нуждаят от хра­нителни елементи, от светлина или от останалите ресурси на средата, съвместните култури могат да използват по-ефективно условията на месторастенето. В повече от половината опити със смеси от ранни и късни картофи във Вагенинген (Холандия) добивите са по-високи, понякога с над 50%. Смеси от влакнодаен (ранен) и маслодаен (късен) лен също дават по-високи добиви.

За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации от култури за съвместни посеви са: царевица със соя, фасул или жълта лупина; грах с ечемик; овес с фий. Като компоненти на смесените по­севи с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно с царевица и сорго.

Стара практика в българското градинарство е и съвместното отглеждане на зеленчуци. Пипер е разсаждан във фитарии, а моркови или магданоз се сеят по тировете. Възможни са и други съчетания – лук (каба), краставици или пипер във фитарии, а кръмно цвекло или чубрица по тировете на лехите и вадите. Правят се комбинации от моркови, репички и магданоз, като ре­пичките се прибират преди да са започнали да угнетяват развитието на мор­ковите и магданоза. Между засадените през есента марули може да се засее лук или чесън за зелено, които се прибират преди марулите да завият глави. Между ранното зеле се засажда салата, която се прибира преди него. Между късното зеле се засява късен фасул или грах. Още по-добре е 15-20 дни преди зелето. Между краставиците може да се засеят царевица, обикновен или вейков фасул.

Понастоящем има многочислени примери доказващи по-високата ефективност   на   хетерогенните   агроценози   и в условията на интензивно стопанисване. Към тях се отнасят зърнените фуражни култури (зимна пше­ница с ръж, фий с овес, ечемик с грах и други); тревни смеси (зимен фий със зимна ръж, овес с грах и други); комбинация от слънчоглед със суданка и царевица със слънчоглед при отглеждане за силаж.

Алелопатично взаимно влияние е установено не само между различни ра­стителни видове, но и между различни сортове на един и същи вид. Зна­чителното повишаване на добива в смеси от различни сортове ориз в Индия навежда на мисълта, че единият сорт вероятно стимулира растежа на другия със съдействието на някои подпомагащи растежа субстанции, които се тран­спортират от единия растителен компонент към другия.

При сортови смеси от самоопрашващи се култури се създава по-голяма буферираност на посевите, поради което тяхното отглеждане е особено ефективно при висока вариабилност на факторите на външната среда. Синте­тични сортове се създават чрез съвместно отглеждане на специално под­брани (едновременно цъфтящи и с добра комбинативна способност) линии. Те се използват широко за генетично подобряване, особено на фуражните култури.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив

Сходни публикации

публикувано в Биологично Земеделие
тагове: , , , ,
запиши линка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *